Общи сведения за Община Сливница

Община Сливница е разположена в западна България, на юг от Стара планина. Тя е четиринадесетата по големина община в област София.

През нея преминават важни транспортни артерии, енергийни и телекомуникационни системи. Важно значение за развитието на общината имат железопътната линия София – Белград и автомобилния път София – Драгоман – Димитровград – Белград, които са част от транспортен коридор №10. Транспортната система, играе изключително важна комуникационна роля при осъществяване на икономическите взаимоотношения, както с общините в югозападна България, така и с цялата страна.

Общината обхваща 13 населени места с обща площ 187,4 кв. км. Това са град Сливница и селата: Алдомировци, Бахалин, Братушково, Бърложница, Гургулят, Гълъбовци, Драготинци, Извор, Пищане, Повалиръж, Радуловци и Ракита. Град Сливница е център на общината. Намира се в северозападната част на Софийската котловина на 30 км от София и на 25 км от границата на Република България със Сърбия.

Климатът е умереноконтинентален със средногодишни температури вариращи между 10 и 12 градуса и благоприятства за отглеждането на зърнени култури, фуражни култури и овощарство.
Релефът е с равнинно-хълмист характер като средната надморска височина е 716,6 м.

Общината е сравнително бедна на полезни изкопаеми. На територията й има находище на лигнитни въглища (с. Алдомировци). Лигнитните въглища са с ниско съдържание на сяра, което се отразява в по-малките количества серни окиси изхвърляни в атмосферата при тяхното горене.
Едно от най-големите находища в България на варовици е в община Сливница. В земните недра са открити и се експлоатират още глини, чакъли, пясъци, които намират голямо приложение в строителството.

В Сливнишкия район преобладават смолниците. В ниските планински стъпала на Градище, Бабин дел, Могила и Козяк са разпространени ливадно-канелените почви, а върху билните заравнености – кафяви и канелени горски почви.

Флората е сравнително разнообразна и богата. По високите планински ливади вирее букът. По планинските склонове има дъб, габър, клен, ясен, бор. Върху варовития терен виреят ценни билки като жълт и червен кантарион, лудо биле, подбела, сгорицвет, кукуряк. В Алдомировското блато се среща редкия растителен вид алдрованда.

Във фаунистично отношение целия край се характеризира с общоевропеиските животински видове – дива свиня, лисица, златка, заек, елен, сърна. Птичият свят е представен от ястреби мишелови, сойки, свраки, гарвани, пъдпъдъци, кукумявки, сови, бухали. В Алдомировското блато се срещат много редки видове водолюбиви птици – бойница, голям гмурец, малък гмурец, черноврат гмурец, дъждосвирец, бял щъркел, малка чайка и други.

Водните ресурси имат голямо битово и стопанско значение. По-голямата част от откритите водоизточници се използват за водоснабдяване, напояване, промишлени и битови нужди.