Село Гургулят е част от Община Сливница. Разположено е на 11 километра югозападно от град Сливница, в планински район със средна надморска височина 812 м.
На около километър от центъра на селото в източна посока се намира живописната местност „Петлюк(а)”. Тя представлява стръмен овраг, от който се издигат две скали с височина повече от 100 метра, разсечени по-средата от река. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. Най-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Петлючки камък. Именно там има останки от крепост. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка.
Гургулят е символ на победата на Българската армия над Сръбската армия, в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава българската армия с цената на много свидни жертви не допуска да бъде пробита линията защитаваща пътя към Сливница.
Над селото в местността „Църквище” е построен внушителен монумент, пантеон “Майка България”, в памет на загиналите в битката за Гургулят, селяни, доброволци, войници и офицери. Пантеонът е изграден от червен бетон върху площ около 700 кв.м и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща “Майка България”, скърбяща за загубените чеда.
Всяка година през месец ноември Министерството на отбраната съвместно с Подофицерско дружество „Гургулят – потомци” организират обиколка на бойните позиции на Сливница и Гургулят, където през 1885 г. българската войска получава своето бойно кръщение, отстоявайки свободата и независимостта на Отечеството. Участници са граждани, млади хора от младежки неправителствени организации, студенти и млади патриоти, които имат възможност отблизо да почувстват атмосферата на отминалите времена на славни победи и героизъм.
На 1 август 2010 г. в центъра на село Гургулят бе открита чешма. Тя е изградена със средства от жителите на селото и с малка помощ от общината.
За пръв път името Гургулят се споменава в турски сиджил от 1550 г. под формата Куркулятѝ. То може да бъде изтълкувано с три значения. Имайки предвид значението на албанските и нашите думи, които са със звукоподражателно значение “ропот, шуртене, шумолене”, то би могло да означава “грохотно, ропотно място”. Ако земем под внимание думите “гургулица, гургурица”, то тогава Гургулят би означавало място, където се събират гургулиците, т.е. птиче място. Името може да бъде свързано и с думата “гургуѝ”, която означава “могила, връх, високо място”. Това значение се счита и за най-вероятното.
Снимки от село Гургулят:
Източници и допълнителна информация
- Информация за Гургулят в Уикипедия
- “Миналото на село Сливница (Софийско)”, автор: инж. Светолик Милчич, 1998 година
- Карта на Гургулят
10 коментара и връзки към “Село Гургулят”
Връзки към тази страница
[…] Алдомировци, Братушково, Бърложница, Гълъбовци, Гургулят, Драготинци, Извор, Ракита, Бахалин, Повалиръж, […]
[…] и нашият екип организира първата разходка – до село Гургулят и околните местности – местността Петлюка, връх […]
[…] селата: Алдомировци, Бахалин, Братушково, Бърложница, Гургулят, Гълъбовци, Драготинци, Извор, Пищане, Повалиръж, […]
[…] храм “Свети пророк Илия” се намира в центъра на село Гургулят. Построен е с дарителски средства от местни християни […]
[…] стаи и 3 апартамента. Намира се в хълмовете на село Гургулят на 39 км от София и на 10 км от град […]
[…] 2,5км южно от село Гълъбовци и около 1км източно от село Гургулят. Трите варовикови скали – Петлючки камик, Равни […]
[…] Маршрутът на екопътека Гълъбовци – Петлюка – Гургулят започва от къща за гости „Пеклюк“, разположена близо до църквата на село Гълъбовци. Екопътеката има дължина 4км и минава по живописен маршрут, свързващ село Гълъбовци и село Гургулят. […]
[…] “Свети пророк Илия”, намиращ се в центъра на село Гургулят, е най-новият храм на територията на община […]
[…] в село Гургулят се намира в местността „Църквище“, на едно […]
[…] селото и от което се разкрива живописна гледка) в село Гургулят е построен величествен пантеон в памет на загиналите […]